петък, 21 юни 2013 г.

Globulion


Глобулионът е ясен като енергиен принцип,
но е важно да се осъзнае, че ние сме носители на този принцип.
Това не е само физика и математика, а действащ енергиен, 
психо-физичен  и времеви модел.
Човешката Еволюция -
духовната ни еволюция, 
като индивиди е изградена на този Принцип –
Глобулиона. 
Всеки пореден живот ние натрупваме информация и опитности. 
Когато напуснем физическото си тяло, ние отнасяме паметта за съществените неща със себе си. Така завършваме един голям цикъл и духовната ни сфера се превръща в Ядро – 
носител на определен потенциал – информационен, интелектуален и практически.
Това е нашата база при следващото ни прераждане –
Ядрото от натрупаната информация започва да се развива на следващо ниво.
Така ние не започваме от нулата, а от там до където сме стигнали.
Разбира се, ако на долните нива,
които са част от Ядрото на Духа, 
има закодирани грешки, то те ни пречат подсъзнателно
в новия живот като недостатъци.
За това,
трябва осъзнато да пренаредим кристалната решетка на Ядрото, 
откривайки и изчиствайки грешките. 
Не го ли направим,
то ние се самообричаме да се спъваме сами в себе си 
при всяка ситуация, която изисква решение чрез умения, 
които ние не сме овладяли.
Какъв е смисълът да продължаваме напред,
ако не сме отстранили грешките в Ядрото на Духа?
Как ще изградим Новото ниво, 
ако то е надграждане на дефектна база, основа, ядро?
Глобулионът ни показва,
как да осмислим живота си;
как да организираме собствената си Еволюция;
как да се превърнем в Творци на Самите Себе си!
Всеки наш живот е Глобулион!
Цялостното ни развитие в рамките на Всеки наш живот е Глобулион,
защото "първите 7" се превръщат в Ядро на юношеството ни; 
юношеството ни се превръща в Ядро на съзряването ни;
съзряването ни се превръща в Ядро на средната ни възраст,
а тя в Ядро на старостта ни...
Оказва се, че Всичко е Глобулион..?!
Оказва се, че Всички сме Глобулион..?!
7х7х7..!

петък, 22 февруари 2013 г.

Принципите на Съдбата



13.07.2011г.

ПРИНЦИПИТЕ НА СЪДБАТА


СЪДБАТА БАВИ, НО НЕ ЗАБРАВЯ!

СЪДБАТА УЧИ, А НЕ НАКАЗВА!

СЪДБАТА ПРЕДЛАГА, НО НЕ НАЛАГА!

СЪДБАТА ПОКАЗВА НА ВИЖДАЩИТЕ!

СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ!

СЪДБАТА ДАРЯВА ЧИСТИТЕ ДУХОМ!

СЪДБАТА Е ЕДНАКВО СПРАВЕДЛИВА КЪМ ВСИЧКИ!!!

15.07.2011 г.

сряда, 19 септември 2012 г.

Посоките на Вселената


08.03.2011 г.

От няколко години
ме занимава въпросът с посоките на Кристалната решетка на Земята.
Опитвах се с помощта на планети и астрономия, елементи и посоки на света, цветове и нумерология... Все някъде веригата на мисълта се късаше...
В началото на тази година, малко по малко, информацията започна да се подрежда в съзнанието ми и сега ще се опитам да я сглобя в нейната последователност.
Какво знаем за Земята:
Ядрото се върти в посока  обратна на часовниковата.
Защо??? Ключов въпрос!
Защото Слънцето се върти в тази посока и като Ядро на системата – определя посоката на завихряне на диска, в който са разположени планетите. Всички планети в слънчевата система се въртят в тази посока, с изключение на Венера. Неслучайно това е единствената планета с женско име. За нея се предполага, че е обърнала посоката си на въртене вследствие на сблъсък с друго космическо тяло. Поради тази причина, този факт не променя принципа, че обектите в една система приемат посоката на въртене на Ядрото.
Защо Слънцето се върти в тази посока?
То е в периферията на галактическия диск, разположен около Халото (централната сфера на галактиката). Дискът на Млечния път също е завихрен в посока обратна на часовниковата. Това вече налага правило и модел, който абсолютно потвърждава познанията ни за движението на енергията в Кристалната решетка и за фракталността на Вселената.
Какво се получава, когато сглобим информацията:
Земята се върти обратно на часовника. Въздействат и две основни сили – завихрянето на слънчевата енергия и завихрянето на галактическата енергия. Процесите в живото ядро на планетата създават и собствената тяга за въртенето на планетата. Взаимодействието на тези сили оформя нова Сила – Магнитното поле на Земята. То като портокал обгръща  планетата и оста му се припокрива с основната ос на Кристалната решетка на Аврида. Както в нея енергията навлиза в оста през долния център преминава през Ядрото и отива в горния център, така и магнитното поле се събира в магнитния северен полюс, преминава през ядрото и достига до южния магнитен полюс, от който се разпръсква във формата на сфера. Така се налага изводът, че Магнитната ос е основната ос в Кристалната решетка на Земята.
Как да проверим това твърдение?
Ако двете оси съвпадат, то следва, че Северният полюс на Земята е Долу, а Южният е Горе. 
Дали има нещо, което да потвърждава тази хипотеза??!
Земната кора е в по-големия си процент Вода + по-малка част твърда материя. Цялата планета е в състояние на непрекъснато въртене! Когато в една чаша завъртим вода с твърди частици, флуидът заема горната част на системата, а твърдите частици – долната. При засилване на скоростта е възможно известно количество от твърдите частици да се вдигнат по-нагоре, но при всички случай по-голямата маса остава в основата.
Нека погледнем глобуса!
Ако го обърнем така, както определихме: Северният полюс – долу, а Южният – горе, виждаме абсолютно същото – континентите са струпани долу,
а по-голямата част на световния океан е горе!
При зачестилите тази година земни трусове, се натъкнах и на още едно категорично потвърждение на хипотезата. В научните среди е известно, че континенталната плоча на Африка упражнява постоянен натиск върху Европа. Това е част от причините за възникване на напрежение в земните пластове и освобождаването му под формата на земетресения в региона на Средиземноморието. Как най-логично се упражнява натиск – когато нещо тежко (Африка) е отгоре и притиска това, което е отдолу (Европа).
Изглежда, че намерихме доказателства за посоките на Земята – кое е горе и кое е долу.  Ако използваме фракталната теория, можем да приемем, че така е позиционирана и Слънчевата система, и галактиката Млечния път, и Вселената...

Ако хипотезата ми се окаже вярна, означава, че досега сме възприемали нашата Земя наобратно... А дали само планетата?

 Това повдига твърде много въпроси...

19.09.2012 г.

петък, 25 май 2012 г.

Рицарите на Светлината


РИЦАРИТЕ НА СВЕТЛИНАТА
28.02.2005 г.

Всяко утро ни дарява с милувката на Светлината. Всеки месец и година отмерват стъпките на това необяснимо чудо, даряващо живот на всяко живо същество на Земята. Без Светлината би било немислимо оцеляването на Слънчевия ни дом.
Тази животворна сила е символа, носещ най-позитивния заряд през вековете. Безброй са ученията, издигнали в култ Слънцето и алегоричните образи, с които е олицетворявана тази могъща сила на сътворението.
И така, век след век, епоха след епоха, са се раждали факлоносците, носещи Светлината на новото, непознатото, различното. Писаната история е съхранила спомена за мнозина Рицари на Светлината, а колко е имало преди тях, може би ще остане тайна и за следващите поколения. Важното е не колко са били, а какво са искали да ни кажат, защото сякаш Слънцето изгрява всеки път по еднакъв начин и дните в седмицата, и месеците в годините са същите, а животът ни става все по-различен, натоварен, динамичен, по новому интересен. И ние, уж вече знаем “всичко” за света около нас, а все се оказва, че втурвайки се в някаква посока, в трепета на изследователската страст сме загубили нещо ценно по пътя. И така, всяко време като че ли има нужда, освен от най-новите си революционни открития, и от преосмисляне на основните стойности, които до болка познаваме, а хилядолетия вече не сме се научили да прилагаме.
Такава е и ролята на Рицарите на Светлината – в поредната епоха да ни припомнят едни и същи постулати, но по нов начин, съобразен с изискванията на съвремието, защото всяко време си търси своите нови-стари герои и ценности.
По какво можем да ги познаем, поглеждайки назад в историята? По искрата, която разпалва пожари, изпепеляващи старите порядки, догми и канони. По това, че винаги носят ново измерение на свободата, към която човечеството се стреми през целия си еволюционен път. За съжаление, вървейки по него, най-често сами падаме в собствените си капани. Преобладаващи са примерите, в които, след като са развявани знамената на “Истинските ценности”, се е оказвало, че просто властта е намерила новата формула на Манипулацията. И тогава се появяват новите Рицари с новата формула на Свободата. И така до наши дни...
Ще си позволя да изброя някои от тези личности и общества, чиято Светлина е била толкова силна, че продължава да осветява и настоящето. Ще проследим само един лъч от този огромен маяк, очертаващ пътя на Тайното познание.
В далечното минало, между непрекъснатите сблъсъци на култове, религии и философски системи, в древен Египет изгрява ярката звезда на Хермес Трисмегист – “Писарят на боговете”. За него се знае твърде малко – някои изследователи го отнасят във времето на Мойсей.  Други  легенди разказват, че е наставник на Авраам. А може би изключителните стойности на херметизма просто ни заставят да го съпоставим с най-големите мъдреци на човешката раса. И дори твърденията, че “той е бил и е Великото централно Слънце на окултизма, чиито лъчи са осветили безброй учения, от тогава до днес” не са преувеличени, защото Седемте херметични принципа са наистина Универсален ключ към Тайното познание. Неговите съвременници го наричат “Майстор на Майсторите”, поколенията почитат паметта му стотици векове като “Извор на Мъдростта”, “Великият Велик”, “Най-Великият”, “Трисмегист” – трижди величав. Египтяните го обожествяват под името Тот, а по-късно древна Гърция също го приема между боговете си, наричайки го “Хермес, богът на Мъдростта”. Учението му е тайно и грижливо е предавано на малцина Посветени, които да пазят жив Пламъка и да не позволяват Светлината му да изгасне. И сега терминът “херметичен” е синоним на тайна, запечатана така, че нищо да не може да излезе. В “Кибалион” един от малкото запазени литературни източници на херметизма е записано: “Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането”. Най-голямото признание обаче не са величаещите имена и божествения етикет, а факта, че за тези, които имат очи да го видят, херметизмът продължава да свети със собствена Светлина и днес.
Един от най-талантливите ученици на египетските Посветени, пренесъл Светлината на познанието по нашите земи е Орфей. Изучил тайните на древните мистерии, той не само ги овладява, а им придава нова форма. Познат като най-омайния музикант на всички времена, Орфей е и поет, лечител, предсказател и философ. И наистина, какви ли умения е притежавал този митичен аргонафт, как ли е претворил седемте херметични принципа чрез седемте ноти и струните на арфата си, за да усмирява природата и зверовете, за да заплени една от  горските нимфи и да умилостиви дори боговете на подземното царство. Дали ще разберем някога, какво точно се крие зад тези легенди – път на орфическо посвещение, изграден от символични препятствия или просто една красива легенда? Краят на историята поне не е загадка, защото ритуалното разчленяване на Орфей от вакханките отново ни връща към “извора”– египетските мистерии, мита за Озирис, владетеля на подземния свят и баща на Хор – крилатото слънце. 
Ярката Светлина осветява пътя и на българите превърнали красивите тракийски земи в своя родина и осветили древните орфееви капища с култа към Тангра. Интересното е, че в момента, в който хода на историята се опитва да откъсне българите от силата на този соларен култ се появява като алтернатива на нововъведеното християнство – Богомилството. Знакът на богомилите също е Слънце, в което са вписани две пресичащи се елипси. Това не е случайно, защото те също са били Рицари на Светлината. И въпреки, че тяхното учение умишлено се пренебрегва в учебниците по история, фактите красноречиво говорят, че за по-малко от 30 години след възникването си в България, богомилски общинарии има вече в цяла Европа, Мала Азия и др. много по-далечни земи. Силата на тяхното познание ражда нов подем на мисълта и стремежа към осъществяване на вечните идеали. 
Едва ли е съвпадение, че точно в този момент се основава Орденът на Тамплиерите, който използва същата символика в изобразяването на равнораменния кръст – получен също на соларен принцип. Така, както богомилите тръгват на запад, за да пръснат Светлината, така Тамплиерите идват на изток, за да открият източниците на тази Светлина. И изглежда ги намират, защото в следващите три века се превръщат в най-мощната транснационална организация в западна Европа, владееща богатства и тайни, предизвикали завистта на не една коронована глава.
Бихме могли дълго да изброяваме имената на Рицарите на Светлината. За  всеки от тях могат да се изпишат огромни трудове, въпреки че за повечето писаната история ни представя само това, което не пречи на съвременните “светулки” да налагат и поддържат актуални системите и структурите си на управление.
Свидетели сме, как в последните години все по-често се появяват нови “рицари” претендиращи, че носят Светлината на познанието. За съжаление, до сега все се оказва, че те много бързо преминават към гилдията на “търговците на Илюзии” и предсказанията на пророците, че в сегашната епоха, ще се появи ново учение, което ще се превърне в път за обединяване на народите и религите, се оказват отложени за неопределеното бъдеще.
Нищо друго не ни остава, освен да продължим да чакаме тази нова Ера в еволюцията на човечеството и да се надяваме, че този път Светлината ще огрее с майчина топлота и ласка, а не с огъня на изпепеляващите пожари.
А кои ли ще са новите Рицари на Светлината?

сряда, 23 май 2012 г.

PARIS


Париж –
Храм на сакралната Енергия
19.12.2009г.
01.01.2010г.
Преди няколко години разговаряхме с една позната на чаша кафе за проявленията на Енергията, за фракталността и Свещената пропорция Фи. На девойката скоро и предстоеше  дълго пътуване във Франция и аз се опитвах да онагледя думите си с популярни примери от архитектурата на Париж. Тя ме слушаше внимателно, задаваше интересни въпроси и в един момент възкликна: „Искаш да кажеш, че по света има някакви Луди хора, които си играят да пресъздават тези пропорции в мега проекти?”. Аз първоначално се стъписах от неочакваната гледна точка, но после, може би малко объркано (типично в мой стил), се захванах да и обяснявам, че не само има, а и са много и списъкът включва почти всички велики имена в писаната ни история.
Примерът, който използвах  тогава беше Айфеловата кула и изобщо не предполагах, че той е миниатюрен като „игла в купа сено”... Едва сега, от дистанцията на времето и с гледната точка на новите си познания оценявам, колко силна е била интуицията ми, подбирайки точно този пример. Само дето се оказа, че следите на Свещената геометрия не са запечатани само в Айфеловата кула, а изграждат целия Париж. Какво означава това и как се вмества в представите на съвременния човек, без да предизвиква скептична усмивка??? Ще се опитам да разкажа разбираемо част от впечатленията си при последното ни посещение на този изумителен Мегаполис!
Третата ни среща с Града на Влюбените беше по повод 20-годишнината на брака ни с Ася. Първоначалната ни идея беше, този път да разгледаме на спокойствие и в детайли няколко катедрали, Лувъра, Версай. Конкретните маршрути се оформяха в движение... Само едно желание беше програмирано, без да е организирано – празничната си вечер да посрещнем в дома на Пернел и Никола Фламел . Осъществяването бяхме оставили най-вече на Съдбата... но това е друга история...
Още първия ден „Случайността” ни отведе на Дефанс, сякаш за да насочи потока на мисълта ми още в началото. Тази вечер на Дефанс имаше концерт на Горан Брегович и футуристичният бизнес квартал буквално вибрираше от енергията на Балканските ритми – сливане на култури, на Изтока и Запада, на Древно и Ултрамодерно. Дефанс заедно със Стъклената Пирамида пред Лувъра са две от последните щрихи на грандиозния градоустройствен план на Париж. На една ос бяха разположени Трите Арки – Арката в Тюйлери – градината на Лувър, Триумфалната Арка на Шамс Елизе и Голямата Арка на Дефанс.
През следващите дни обиколихме поредица от впечатляващи храмове – Сен Сюлпис – прочул се от романа на Дан Браун „Шифърът на Леонардо”, Сен Жермен де Пре – Храмът на Меровингите, Абатството Клюни до Сорбоната – с музея на средновековното изкуство, великолепната катедрала Нотр Дам – образец на готическата архитектура и множество други по-малко известни църкви, които изникваха неочаквано на пътя ни, но бяха не по-малко запленяващи... на всяка крачка осъзнавах, че едно от прозвищата на Париж – Градът на Изкуствата е стъпило и на своя архитектурен пиедестал. Не само храмовете, а всяка сграда с внушителните си централни входове и ажурните, ковани балкони, представляваше произведение на Изкуството. В същото време, всичко беше организирано на един и същ Принцип – Lapis Arx. Цялото защеметяващо многообразие се вписваше в Познанието и Символиката на АвридА. Това ме провокира и започнах своето проучване. Трябваше да гледам не като турист, а като изследовател.
Първата интересна следа, която проследявах навсякъде беше ориентацията на Храмовете. Само този детайл, сякаш беше достатъчен, за да се проследи Пътя на Древното познание. Най-старите храмове и част от катедралите бяха ориентирани с олтарите си на югоизток, а не на изток, както постепенно налага християнската традиция. Така бяха ориентирани и Сен Жермен де Пре, и Сен Сюлпис и Нотр Дам!  Явно не можеше да става въпрос за случайност, а за Познание, което определяше не само формите на каменните и витражни орнаменти, а и цялостните ахитектурни решения. След като проверих многократно хрумването си, дръзнах да отида още по-далеч. Разгърнах картата на града, изобразяваща в точен мащаб целия урбанистичен план с храмовете и всички по-значими исторически обекти. И... вече не бях изненадан от това, което подготвеното око веднага различи в плетеницата от стари улички, мостове и нови булеварди! Не само тези три важни за историята на Франция храма бяха ориентирани така. Лувърът – седалището на Властта за поколения владетели също следваше посоката югозапад. Дворцовата градина  „Тюйлери”, както и много други важни административни и художествени архитектурни обекти – също... Между крилата на Лувъра, от Стъклената пирамида, която до сега ми изглеждаше сюреалистично, вече съвсем логично започваше и основната ос на Париж, продължаваща в същата посока. Спазвайки Принципа – „Тайната е пред очите на Всички” – това е една от гордостите на града, която сигурно малцина осъзнават какво точно представлява. В началото на Тюйлери се намираше Малката Арка. Когато погледнеш под свода й, се виждат, разположени на една ос  Триумфалната Арка и в далечината Голямата Арка на Дефанс. Между Малката Арка в Тюйлери и Триумфалната Арка се намира плац дю ла Конкорд – площадът на Хармонията. В центъра му се извисява грандиозен египетски обелиск , донесен при походите на Наполеон. Също по негово време е изграден и храмът „Маделин” – Мария Магдалена и то с категорично антична архитектура. Този храм е на перпендикуляра спрямо Оста на Арките и входът му е обърнат точно към плац дю ла Конкорд. От другата страна на площада, огледално на храма „Маделин” се намираше Дворецът на Бурбоните. Повече от ясно беше, че тази орбанистична реализация копира структурата на катедрален храм, а всеки катедрален храм е аналогия на човешкото тяло с енергийната му Ос, като трансептът на катедралата, в зависимост от Водещия Принцип е или Слънчевия сплит или 5 енергиен център .В случая чакрата на комуникацията беше обелискът на плац дю ла Конкорд. Точката на Триумфалната Арка буквално изобразяваше Слънчев сплит. Главата -  олтара на Грандиозния Храм, разбира се беше Лувърът – обиталището на Ителекта, упавляващ цялата структура – Короната. Съвсем логично над нея – на гърба на Лувъра се намираше храм – обиталището на Духа. Пропорциите на отстоянията между основните обекти потвърждаваше хипотезата ми. Растоянията между Стъклената Пирамида и Триумфалната Арка отговаряше точно на растоянието от Арката до моста на Сена, свързващ града с Дефанс. Растоянието от централната сграда на Лувъра до Обелиска на плац дю ла Конкорд, умножено по ФИ – Свещената пропорция – правеше точно растоянието до Триумфалната Арка. Растоянието от Стъклената Пирамида до Обелиска на плац дю ла Конкорд беше точната дължина на Дефанс от началото на квартала до Голямата Арка, както и растоянието от храма Маделин до Двореца на Бурбоните и т.н. и т.н....

Да, но това не беше всичко!
Когато се вгледах в делението на града по квартали, веднага съзрях следващата „закачка”. Париж започваше от стария град и следвайки посоката на часовниковата стрелка кварталите прогресивно нарастваха в спирала. Това е класическото изобразяване на Златното сечение и Прогресията на Фибоначи.
Интересен факт е и че без Дефанс (новопостроеният бизнес квартал) Париж беше разделен на Точно 20 части!!!
На всичко отгоре, околовръстното шосе на града оформяше графична линия, която „учудващо” много наподобяваше контур на човешко сърце. Дали формата беше случайност или напомняше, че Париж е Sacre Coeur – Святото Сърце на Франция??!
Който желае би могъл да провери това, както и всичко останало, а ако се „заиграе” повече, би могъл и да посвети живота си на разгадаването на Тайните на Париж... Със сигурност мога да му гарантирам, че ще изпита Огромно Удоволствие, защото докосването до Въплащенията на Хармонията винаги е пир за сетивата на Виждащия!
Аз, разбира се, не бях  нито първия, нито последния запленен от Езотеричен Париж. Още един българин, посетил Града на Светлините почти по същото време  като нас, написа през 2010 г. книгата „Тайният план”, а Майкъл Скот спомена в поредицата си за Никола Фламел, че в Париж се пресичат множество лейлинии...
Аз лично бях щастлив, че видях ОЩЕ НЕЩО в Града на Любовта, което ни свърза за цял живот!  Няколко месеца по-късно прочетох в романа „Заплахата Дан Браун” за още един велик град, който пресъздава архитектурно Храма Господен, а много скоро след това излезе и „Изгубеният символ”, в който самият Дан Браун използваше точно този Ключ...Вече бях въоръжен с доказателства, че не само Някакви Луди хора си играят да вграждат Принципите на Свещената Геометрия в своите произведения, а цели поколения следваха общ езотеричен План, който надхвърляше епохи, социални, политически и културни форми на живот.
Хора, които не само носеха през времето Древното познание, но и го вграждаха в Мегапроекти, които да пребъдат докато съществува Цивилизацията ни.
Хора, които Знаеха и Прилагаха  Познанието!



19.03.2011 г.

четвъртък, 22 март 2012 г.

Равноденствие

20.03.2009г.

РАВНОДЕНСТВИЕ
11:35ч.

КОГАТО
МРАК НАДИГНЕ СЕ
В ДУШАТА,
ТОГАЗ
КОПАЙ ТИ НАДЪЛБОКО
КЪМ НЕДРАТА
НА ДУШАТА.
ТАМ
ЩЕ ОТКРИЕШ
СВОЙТО ХЛЕНЧЕЩО ХЛАПЕ.
ТО ИМА НУЖДА ОТ УСМИВКА,
ОТ ГРИЖА И ЛЮБОВ, ОТ ПОЧИВКА И ВЕСЕЛИЕ;
ТО ГЛАДНО Е И Е НЕЩАСТНО, ЗАГУБЕНО В ТЪМАТА НА БЕЗКРАЯ,
НО ВИДИ ЛИ ИСКРИ ОТ СВЕТЛИНА И ПАК ГОТОВО Е ДА СЕ УСМИХНЕ
И ОТНОВО С ТЕБЕ ДА СИ ПОИГРАЕ,
КАТО ПРЪВ ПРИЯТЕЛ,
НИКОГА НЕ СРЕЩАЛ ЗЛОБА, ЗАВИСТ И ОМРАЗА.
ЗАТОВА - КОПАЙ И НАМЕРИ ГО, ГДЕ СЕ КРИЕ В МРАКА 
И КОГАТО ГО НАМЕРИШ, ТИ ХВАНИ ГО ЗА РЪКА
И МУ ДАЙ ОТ СВОЙТА ТОПЛИНА, 
И ОБЛЕЙ ГО С ТВОЙТА СВЕТЛИНА, 
И ЗАЕДНО ОТНОВО ПОТЕГЛЕТЕ
В ПРИКАЗКА ЧУДАТА 
БЕЗ НАЧАЛО
И БЕЗ 
КРАЙ!