Критиката

05.06.2009г.

10:40ч.

Критиката е Градивно нещо, ако води към Прозрение.

Критиката се превръща в Тежест, ако Оковава те в Канони Догматични.

Ако не провокираш с Критиката си Прозрение, по-добре ти замълчи и потърси за Себе си ти Отговора на Проблема. Когато го Откриеш и Осмислиш, тогава Ти Предай го като Откровение и то Само ако си готов да го Превърнеш в Кредо! Това което Хубаво Звучи, но не прилагаш в сетните си дни е то Бижу за Друга нечия Корона и само Прах ще сбира занапред.

Критиката Трябва да съдържа Отговор, а не Камшик!

Бъди Внимателен когато Критикуваш, защото Враг създаваш в Този Миг дори в Най-близкия до себе си човек!

Обличай в точни думи Критиката си и помни Ти всяка своя сричка, защото Това е Твоя фундамент във бъдещ Спор по Темата, която Критикуваш.

Когато Мозъкът е изморен – Не Критикувай, дори да виждаш грешки Свръх Големи. Изчакай да Освободи съзнанието Място за Поправка на това, което е сгрешило, защото Лесно Грешката не се Поправя, даже да е Много Малка. Трябва Бистра Мисъл, Доброта и Мъдрост, за да Приеме Егото Поправката и да я Въплати в Дела, различни от Предишния Стереотип!

Това е Нужно да се знае от Всеки Жив Човек, защото Вашият Живот е Изграден на Принципа: Действие – Грешка – Поправка и Трябва всеки да Осмисли как да Използва тоз Двигател на Прогреса Еволюционен!

Lapis Arx

Lapis Arx Principatus

07.10.2008г.

Какво е Lapis Arx  - кристалните решетки, който структурират действителността. 

Науката вече е доказала тяхната важност в устройството на микро и макро света – от атома, кристалите и човека до звездите, слънчевите системи и галактиките.

Ние вече няколко години боравим с кристални решетки на енергийно ниво.

До днес обаче не се бях замислял над факта, че кристални решетки определят емоциите, ежедневното ни поведение, светогледа и така целия ни жизнен път.

Възможно ли е това? Ще се опитам да го докажа!

Всеки човек вижда част от действителността. Това е неговата призма, през която се пречупва реалността. Това не означава, че останалите фактори са маловажни – просто те не съществуват или са незначителни от неговата гледна точка. Така повечето хора живеят в постоянен субективен дисбаланс. Той се определя от много индивидуални фактори: интелект, среда, възпитание, интереси, характер и т.н. Тоест всеки борави с част от кристалната решетка.

Основна задача е да се научим да разгръщаме цялата кристална решетка.

Това е сложен процес, защото тя е в постоянно движение и освен това е многопластова.

Това е част от Ars Vitalis - Изкуството на Живота! Трябва да се научим да виждаме  цялостта, в нейната компексност и в същото време да я разделяме на съставните й компоненти, тъй като детайлите определят начина, по който фунционира цялостта.

Ако не се усвои този подход, винаги има опасност от създаване на конфликтни ситуации. Как става това:

І пример – 
Двама души говорят за едно и също нещо, но от различни гледни точки. Ако те не осъзнаят факта, че основата на диалога е обща, то се стига до спор и много често до сериозни конфликти.

ІІ пример – 
Същото разминаване се получава и само при един човек, когато опонентът е самата действителност. Често си представяме действителността по определен, специфичен за нас начин, а резултатите се разминават с представите ни. Това е сигурен белег, че виждаме само част от кристалната решетка и въздействието на останалите и центрове
е изненадващо за нас.

ІІІ пример – 

Възпитани сме в определени норми и спазването им често ни създава проблеми със социалната среда, както и с нас самите. Оказва се, че тези норми обслужват само част от реалността и то обикновено в епохата когато са създавани. Спазването им сляпо и канонично в друго време и среда неминуемо води до вътрешни и външни конфликти.

 ІV пример – 

Много често хора на честта държат на пълната истина и я декларират и пред събеседници, които нямат критериите и познанията да я възприемат и оценят. Така хората на честта остават неразбрани и някои от тях се разочароват от невъзможността Истината да възтържествува. Но те изпускат факта, че събеседниците им не виждат цялата кристална решетка и не са в състояние да оценят непонятни за тях сили на действие. Това неминуемо поражда конфликт.

Могат да се изброят много примерите, но те всичките водят до един и същи извод: ограничаване на гледната точка и изпускане на цялостното, комплексно въздействие на всички фактори. Това е така наречената субективна гледна точка. Тя винаги ще води до необективност и разминаване с действителността. Колкото повече се заблуждаваме в субективната си и егоистична правота, толкова повече ще грешим. Така поредиците от грешки и неуспехи ще бъдат постоянен спътник в живота ни.

От друга страна, овладяването на Lapis Arx, позволява балансирано поведение дори и в трудни ситуации, трезва представа за действителността и преодоляване на много конфликти. Умеещият  да вникне в многопластовостта на реалността винаги ще има  по-богата гледната точка и възможност да хармонизира факторите, които й въздействат. Този подход дава възможност за избор на варианти и за намирането на по-верния в момента. Разбира се, това е труден процес и не е възможно винаги да постигаме оптимален успех, но си заслужава да се научим да го владеем.

Време е да проумеем как 7х7х7 структурира цялата ни действителност и многообразието от комбинации се сглобява във всяка една секунда от нашето ежедневие, в нас самите и в цялата Вселена. Време е да овладеем кристалните решетки, с които разполагаме. Само така ще се доближим до момента, в който всеки от нас ще заработи със собствения си Lapis Arx.

Предлагам да започнем веднага!

Прераждането

“И не е било време , когато да не съм съществувал ,

нито някой от нас ще престане да съществува !”-

Казал КРИШНА на най-верния си ученик Арджуна.

ПРЕРАЖДАНЕТО

Каква е нашата мисия на този свят? Животът свършва ли със смъртта? Ако има живот след смъртта – какъв е той и ЗАЩО знаем толкова малко за него ??? Това са въпроси, които са вълнували всеки от нас и в същото време парадоксалното е, че отговорите винаги са били около нас, но ние не сме ги виждали или не сме се замисляли върху тях и като бавно развиващи се деца пак сме се връщали в първи клас.

Няма епоха от развитието на човечеството, в която да не е възкръсвало като Феникс Учението за Прераждането.

Няма епоха от развитието на човечеството, в която да не се е раждал Велик учител.

Няма Велик учител, който да не се е опитал чрез своя разум и слово да обясни на “неукото” човечество, че той - Човекът е част от Великия кръговрат на енергията в пространството; че е част от Бога и негово съвършенно творение, но и че за да достигне своето съвърщенство, всеки трябва да направи Своя избор в Гетсиманската градина и да извърви Своя път до Голгота. Разбира се, от дълбините на времето всеки Учител го е пресъздал по своя начин: кой с думи толкова прости, че са звучали ужасно сложно; кой с алегории и притчи.

Ще се опитам и аз да поразсъждавам над този крайъгълен камък в духовното развитие на човечеството. Поставям това условие, защото следващите ми думи са по-скоро изречени мисли, от колкото опити за откриване на закони и извеждане на аксиоми.

Не мога да не започна с едно от най-древните учения - Херметизма. В египетската хронология на Манетон епохата, в която Хермес дава посвещение на Египет е наречена Царство на боговете. Това е времето, когато Великите посветени са били обожествени, за да се превърнат в мит, религия и учение за посветени. Още тогава Хермес разкрива творческата сила на светлината, като най-финна енергия, която слизайки през седемте пласта на развитие достига до най-плътната – физическата материя. Тезата за триединството е основополагаща за цялото следващо развитие на човечеството и се превръща в символ на неговото учение и определя името с което остава  в историята на езотеричните школи – Хермес Трисмегист(Триждивеличав). Всичко, което той учи се концентрира в идеята за безсмъртието на човешкия дух и неговото слизане в материалното тяло. Всяко следващо прераждане дава възможност за натрупване на нови познания в пътя на триединния Човек към безсмъртието. Така всеки от нас има шанс да постигне собствената си еволюция и сам изгражда своята “Стълба към небето”. Тази идея е основа и на ритуалите за посвещение в древен Египед. Там ще срещнем и двата стълба; и изпитанията с мълчание и тъмнина, огън и вода, с пълзене в тесни коридори, с мнимата смърт, след която следва възкресението – пробуждане за нов живот; и страховитите слова на жреца още преди влизането в храма: “Който се докосне до нашата наука, рискува живота си. Слабите умират, силните стават безсмъртни!”. Така Хермес пръв дава идеята за смъртта като път на знание, с което да освободи човека от страха от отвъдното, защото “ако човек няма съзнанието, че е безсмъртен, винаги ще живее със страха за своята мимолетност”.

Това са основни принципи, които присъстват във всички следващи учения, като всеки нов Велик учител ги вижда и предава по свой начин и не бих казал, че ги доразвива, а по-скоро ги диференцира и въпреки че продължават да носят истиността на сакралната информация, започват да губят своята единност и да се противопоставят едно на друго.

-2-

Така Орфей открива, че познанието звучи като музика...; Кришна, че музиката и любовта са пътят към съвършенство; Буда намира средния път, а Питагор, че всичко е енергия със своя числена стойност; Платон твърди, че в основата е идеята, а Мойсей разпознава истинния бог, когото Мохамед кръщава Аллах и така до наши дни  ...

Векове наред слушаме една и съща приказка и всички разказвачи се опитват да ни обяснят едно и също, че духа е безсмъртен и се въплатява във физическо тяло, за да трупа енергия във формата на познание, а ние продължаваме да се шокираме когато Едгар Кейси изпада в транс и включвайки се в космичното информационно поле - Акашиевите записи, ни връща в предишните животи - чак до Атлантида; когато Карлос Кастанеда ни разказва за хората от светлина; и когато четем за космичните Учители на Ели Логинова, които по достъпен за нас начин се опитват да ни обрисуват латералното пространство, в което пребивават душите и като на наистина невменяеми да обяснят, че всъщност време няма и в Космоса съществуват едновременно минало, настояще и бъдеще. А ние гледаме “Матрицата” и си казваме: “Гледаи какви фантасмагории измислят вече”, забравяйки че същата фраза сигурно е използвана когато Жул Верн е писал за подводници, пътуване до Луната и т.н., а да не се връщаме още по-назад във времето,  когато за много по-малко са горяли на клада...

А това ме подсеща, че най-големият противник на идеята за прераждането е християнската църква - и то Православната. Наистина огромна е заслугата на византийския император Юстиниян и неговата съпруга Теодора, които използват цялата си власт, за да манипулират свикването на V-тия Вселенски събор, на който да се отрекат вдъхновените от Платон трудове на Ориген и да се премахнат от Евангелията всички пасажи потвърждаващи по безспорен начин прераждането. Разбираема е амбицията на коронованите глави - прераждането да се заличи от свещените книги, защото то е основано на закона за “причината и следствието” и неговото съществуване нарушава спокойния сън на василевсите, доказвайки, че извратения начин на живот във византийския двор и неистовото желание за власт и запазването й с най-брутални средства ще бъдат изкупени в следващия живот. Самозабравили се от властта, с която са разполагали, единственото, което са измислили е било - кощунствено да се унищожат всички свидетелства в християнските книги за прераждането на душите. Това послушно е било изпълнено от “Светите Отци” и въпреки, че са минали вече векове и историята отдавна е доказала престъпните деяния на Юстиниян и Теодора, никой от вселенските патриарси и др.божии намесници не се е сетил да поправи тази несправедливост. Защо ли ??? Смешно е да си мислим, че не се пазят оригиналите - може би това са скритите книги провокирали Умберто Еко да напише  “Името на розата”. Но „нищо ново под слънцето”! Самият Иисус казва в Коптското Евангилие на Юда Тома Близнака: ”Фарисеите и книжовниците са получили ключовете на знанието и са ги скрили. Те не са влезли и не са позволили на тези, които са искали да влязат.”

Да! Гносисът винаги е бил опасен за всяка религия, а познанието за прераждането е още по–опасно, защото влияе върху всички установени социални, политически и духовни порядки и е мощен лост, определящ начина на живот и поведение на всички хора на Земята. Ще се спра само на няколко примера, които съм убеден, че ще провокират всеки да открие поне още толкова.

Осъзнаването, че този живот не е единствения и смъртта е почивка, а не окончателен  финал на съществуването на индивида, променя изцяло отношението ни към съществуващите до сега принципи, моделиращи начина ни на мислене и поведение. Свободата на духа придобива съвсем нов, конкретен смисъл и разширява границите на творчеството до наистина космични мащаби.

-3-

Преодоляването на страха от смъртта разрушава грижливо селектираната представа за житието и битието на потомците на Адам и Ева и тотално обезсмисля деспотичните средства, с които Християнството - като институция упражнява властта си. За съжаление в някои други религии приемащи прераждането, липсата на страха от смъртта води до възможности за манипулации с изключително катастрофални последици. Да си припомним само 11 септември и пилотите “камикадзе”, които с гордост пожертваха не само собствения си живот, а и този на хиляди други човешки същества. Още по-зловещи са примерите, които ни е оставил Адолф Хитлер – личност, боравеща непрекъснато с окултните науки и все пак доказал, че използването само на тъмната страна в крайна сметка води до инволюция.

Друга също много сериозна система, управляваща до днес световните процеси, е правото за унаследяване на привилегии и власт. При положение, че основния носител на духовна информация няма нищо общо с генетичните белези предаващи се в рода – питам се: какво право има тогава потомъкът на властен род, да законодателства и разполага с душите на другите хора – някои, от които на много по-висок етап на развитие. Тези мои разсъждения напълно обясняват парадоксите, с които изобилства световната история: защо престолонаследник на велик владетел се оказва недостоен заместник или дете на гении - с доста посредствени заложби. След като биологичните признаци не са определящи, единственото приемущество се оказва средата, в която се възпитава и развива дадената личност. И точно това, според мен е една от тайните на масоните. Още в древността те са били наясно с факта, че и най-извисения дух може да се прероди в последния бедняк, както и че короната на главата не е гаранция за духовна зрялост. За това в масонството чирака може да е реално властваща политическа фигура, а калфи и майстори да са далеч по-ниски в социалната йерархия личности. Това е възможно, защото именно законът за прераждането обяснява принципа на реинкарнация - съобразно необходимостта от попълване на нови знания и поправяне на стари грешки по пътя към усъвршенстване на духа. Точно този процес определя и понятието “Карма”, което погледнато от тази гледна точка се оказва напълно зависимо от индивидуалната воля и свободата на личен избор. За това всички ключови ритуали за посвещение в масонството са носители на символиката на прераждането. Думите, с които се открива и закрива всяка работа в ордена “Свобода ! Равенство! Братство!” не са изтъркан демагогски лозунг, а изцяло наситена с гностичен смисъл езотерична фраза съдържаща: Свободата на духа и правото на личен избор на развитие; Равенството в еднаквата цел, причина и смисъл на пребиваването ни във физическо тяло и Братството - като единствената правилна етична фома на отношение към ближния. Три думи, а толкова много смисъл, скрит само за посветени.

Ако вникнем и разберем, това което ни е завещано като древно познание, ще прогледнем и за света и природата, сред които живеем. И тогава може би ще полетим като пеперуда към светлината! А не бива да забравяме, че преди да се превърне в символ на красотата и свободата, тя е била пълзяща гъсеница – консуматор и унищожител, после се е затворила в крепостта на какавидата, за да продължи скритото си развитие, за да дойде деня, в който да се прероди  в IMAGO – най- съвършената степен в еволюцията – свободата на волния полет на духа.

27.06.2002г.

___________________________________________________________________________

“Мъдрият не скърби нито за живите , нито за мъртвите !”- Кришна

"Шлифовайте себе си като Диаманти..."

„Шлифовайте Себе си като Диаманти...”

Когато за първи път приех тази фраза си мислех, че тя е символична. Постепенното натрупване на нови знания ме отведе до нови възприятия, които искам да ви споделя.

Изучаването на скъпоценните и полускъпоценни камъни ме изненада с невероятните аналогии свързващи света на минералите и всичко, което изучаваме в АвридА. Съветът на ФАВ ме провокира да се запозная с обработката на кристалите и най-вече на Диаманта. Eто малко фактология:

     Скъпоценните камъни в природата се намират като добре оформени кристали с красиви багри, цветове и красота. Цветните камъни са се обработвали още в ІV в. пр. Христа. В гробници са намерени украшения от яспис, тюркоаз, лазурит и други. През ІІІ в. пр. Христа в древен Египет са се изработвали печати. Съвременната история има доста ограничени представи за начините на Обработването им и за това е по-добре да не ги коментираме.... Общото в технологиите през вековете е изполването на държач, който се завъртвал на определен градус и така се оформяли стените на камъка. При непрекъснато въртене на държача се получава заоблена форма «кабошон».
Обработката на скъпоценни камъни се състои от последователни операции. Първо се прави предварителен оглед, след това (2) се разчертават, (3) разрязва се водещата стена, (4) прави се предварителна обработка, (5) след това се остенява Долната страна - Павилиона, (6) после се остенява или закръгля Горната, лицева част – Коронката, (7) и накрая оформените вече фасети се шлифоват и полират.

1. При огледа се преценява вариант за разкрояване или обработка, оглежда се за дефекти и се отчита неравномерното оцветяване, преценя се възможната форма на фасетирането.
2. При разчертаването се прави така че участъка с най-наситен цвят да бъде в долната част на камъка. Линиите на разреза се очертават, като се преценява как да се премахнат дефектите.
3. След това камъкът се разрязва на няколко части, при диамантите то се извършва по определени плоскости, които са разположени успоредно на стените на куба или додекаедъра, вписан в октаедър.
4. При остеняването се използват дискове в които има диаманти или циркони с определена дължина. Скъпоценният камък се закрепва в държача, който може да бъде фиксиран под определен ъгъл към шлифовъчния диск и последователно се оформят набелязаните стени, използва се скорост на въртене зависеща от твърдостта на камъка. Първо се остенява долната част на камъка, а след това и горната.
7. Шлифоването и полирането се извършва на машини с финозърнести абразиви и специални пасти. Така се отстраняват драскотините и се придава блясък на камъка.
8. Гравирането се прави с високо скоростни борчета или ултразвуков генератор. А след напредването на технологиите има фирми които използват компютърни устройства, които правят най-сполучливи варианти на обработка.
Фасетирането оправя някои дефекти на камъка, разкрива оптичните му свойства и оправя дефекти на микропукнатините. При скъпоценните камъни като диаматните е необходимо голямо внимание при обработка, защото те имат характерни израстъци. За да се открият невидими пукнатини, след нарязването им се нагряват внимателно, а после се изстудяват. Некачествените се напукват или се отчупват по плоскости.
Фасетираният камък се състои от горна част – коронка; долна част – павилион. Плоската част на коронката се нарича таблица или площадка, а линията, която отделя павилиона от коронката – рундист. Фасетите на павилиона се събират в една точка – шип. Преди на мястото на шипа е правена малка площадка – калета, но сега това не се практикува.

Фасетирането е няколко вида: степенчато, брилянтно, клиновидно, звездно, тип площадка, фантазийно, смесено и различни форми на фасетиране.
Брилянтното фасетиране с течение на вековете се е развивало и усложнявало. Първоначално е започнало с така наречената „Примитивно шлифоване” – октаедър, за да се стигне до съвременните сложни варианти.

Брилянтното фасетиране като „роза” са имали плоска основа, а горната част 12, 24 или32 фасети, събиращи се в горния център. Диамантите с 12 фасети се наричат “Рози на Д’Анвер”, а тези с по-голям брой фасети “Короновани рози”.

Големината и броят на фасетите имат значение за цветовата игра на камъка. Едрите камъни се шлифоват с голям брой фасети, а малките с по-малък брой. Диаманти с маса по-малка от 0,03 карата се шлифоват с 17 фасети, с 0,05 карата с 33 фасети, а по-големите с 57 фасети.

Освен броят на фасетите, съществено значение има взаимното им разположение, пропорциите – съотношението на отделните части едни спрямо други и към рундиста. Тези пропорции са толкова важни за максималното искрене, че отклоненията от тях се разглеждат като дефекти и намаляват цената на камъка.

Това в най-съкратена форма е запознаването с процеса и критериите за обработка на диамантите. Като си припомним и факта, че Диамантите са чист въглерод – С, а въглеродът е третия по количество елемент в строежа на човешкото тяло, думите

„Шлифовайте Себе си като Диаманти...”

звучат не като Символика, а като Директна Аналогия!

(използвани са схеми и материал от книгата „Скъпоценните камъни, познати и непознати” на Всеволод Курчатов).

 

ИНЕРЦИЯТА

21.01. – 21.02.2009г.

Inertia, ае – 1.неспособност, негодност. 2.бездействие, леност.

Хората живеят по инерция.

В това няма нищо лошо. Това е Принцип на Овладяване на Познанието.

Проблемът настъпва когато Инерцията е в неправилна посока.

Естествено е да възпитаваме навици, които да ни служат автоматично в ежедневието. Колкото повече умения усвоим, толкова по-добре се реализираме в обществото. Това е цел на всеки човек. Процесът е стандартен:

1.     Интерес;

2.     Обучение;

3.     Овладяване.

Един от първите проблеми е бързането за кратко време да овладеем много умения. Това обикновено води до изграждането на повърхностни качества, които много лесно се разпадат и практически водят до грешки. Резултатът е създаването на Илюзия – сапунен мехур от погрешни представи за нивото на овладяните умения и когато действителността го спука е болезнено.

За съжаление повечето хора хора продължават по Инерция в старата погрешна посока със старите погрешни представи. Това е лошата страна.

Когато е създадена Инерция с илюзорни качества и представи, винаги се стига до грешка. Инерцията продължава в същата посока и първата грешка води до нови две, те до четири, осем, шестнайсет и т.н. това е една от основните Пропорции, които определят съществуването ни.

Така Инерцията натрупва лавина от грешки, с които ние свикваме да съжителстваме и даже в един момент спираме да ги забелязваме – срастваме се с тях.

И всичко това води до сериозни проблеми след време, защото натрупването предизвиква качествени изменения на физическо или духовно ниво.

За да го избегнем – трябва да „прогледнем” – да Дръзнем да Осъзнаем Паметта – спомена за всички грешки и безпристрастно да отчетем Лошата Инерция, която съсипва живота ни.

Лошата Инерция и натрупаните от нея грешки и проблеми източват енергията ни. Физическото тяло и Енергийната система се противопоставят на Лошата Инерция и се опитват да я преодолеят, но с времето това ни изморява все повече, защото проблемите се увеличават и енергията, която отделяме за преодоляването им е все по-недостатъчна. Така все по-често ощетяваме организма, използвайки Жизнената Енергия за борба с натрупаните грешки.

Постепенно Енергията необходима за жизнените функции става все по-малко и все по-недостатъчна. Рано или късно слабите точки на материалното и енергийното тяло поддават и промените стават фатални.

Това не означава, че Инерцията е само Лоша и въздействието й винаги е отрицателно.

Инерцията, както и всички други Енергийни Принципи, е Сляпа Стихия и е зависима от този, който я направлява. В това е и Ключа към нея! Инерцията може да бъде направлявана и когато е насочена в позитивна посока, тя може да свърши чудеса.

Принципът й на действие е абсолютно същия като при Лошата Инерция. За да се приложи обаче е необходимо детайлно познаване на системата, в която се прилага. Това е сложното – за да създадем Инерция в позитивна посока трябва да имаме Високо ниво на Себепознание, добре организирана Воля и Методи за прилагането й.

Един от съществените фактори е, че резултатите от първоначалното прилагане на Волята, създават Инерцията, а Тя (Инерцията) премахва необходимостта от прилагане на Воля.

Усещането за Комфорт и Удовлетворение я заместват, като инструмент за мотивация.

Каква е ползата и необходимостта от Позитивната Инерция:

1.     Реализира Икономии на Енергия;

2.     Икономиите на Енергия натрупват Потенциал – възможност за Позитивното развитие;

3.     Позитивното развитие създава Позитивната Инерция.

Искаме или не Ние живеем огромна част от живота си по Инерция. Първите 7 години усвояваме основните умения необходими за съществуването ни, за да продължим да ги използваме цял живот по Инерция. И т.н. до края на дните ни...

Колкото по-рано овладеем Силата на Инерцията, толкова по-успешно ще реализираме Себе си!

21.02.2009г.

РИМСКИЯТ ЗАКОН ДИКТУВА, ЧЕ НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА Е БОГ, АКО СЕНАТЪТ НЕ ГО ПОСТАНОВИ. (СТИВЪН СОРА, “ИЗГУБЕНОТО СЪКРОВИЩЕ НА ОРДЕНА НА ТАМПЛИЕРИТЕ”, СТР. 184, АБЗ.2)

ТЕОРИЯ НА ХИПОТЕЗАТА

ВСИЧКО НА ТОЗИ СВЯТ Е ХИПОТЕЗА! 
ДОРИ И ФАКТИТЕ СА ТЪЛКУВАНИ ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН И ПРЕДСТАВЯТ ОПРЕДЕЛЕНА ГЛЕДНА ТОЧКА, КОЯТО Е ПО-БЛИЗО ИЛИ ПО-ДАЛЕЧЕ ОТ ИСТИНАТА – ТОЕСТ ХИПОТЕЗА.

ЦЯЛОТО УСТРОЙСТВО НА СВЕТА, В КОЙТО ЖИВЕЕМ Е ИЗГРАДЕНО ОТ ХИПОТЕЗИ И ТО ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ ТЯХ – УМИШЛЕНО НЕИСТИНСКИ, НО УДОБНИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕТО НА ОПРЕДЕЛЕНИ ЦЕЛИ, СТРУКТУРИ И ОБЩНОСТИ.

ВЪВ ВСЯКА ЕПОХА СЕ ПРАВЯТ НОВИ ОТКРИТИЯ, КОИТО ДОКАЗВАТ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА НА ПОРЕДНАТА ХИПОТЕЗА, КОЯТО ДО ТОЗИ МОМЕНТ Е ОПРЕДЕЛЯЛА НАЧИНА НА ОТНОШЕНИЯ И ЖИВОТ С ТЕЖЕСТТА НА ЗАКОН ИЛИ АКСИОМА.

ТОЕСТ ВСИЧКО ПОДЛЕЖИ НА ОПРОВЕРГАВАНЕ И ВСИЧКО Е НЕПРЕКЪСНАТО ДВИЖЕНИЕ НА ХИПОТЕЗИТЕ.

В ТОЗИ СМИСЪЛ, МОЖЕ ДА СЕ ИЗВЕДЕ ХИПОТЕЗАТА, ЧЕ ВСИЧКИ НИЕ ЖИВЕЕМ В ЕДИН СВЯТ НА НОРМИ, ПРАВИЛА И ЗАКОНИ, КОИТО СА ФИКСИРАНИ ОТ НИВОТО НА ПОЗНАНИЕ В ОПРЕДЕЛЕНИЯ МОМЕНТ, НО В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ НЕ СА ОКОНЧАТЕЛНИ. ТОЕСТ, ЕДИН СВЯТ НА ИЛЮЗИИ ИЗМИСЛЕНИ ОТ САМИТЕ НАС. ОТ ТАЗИ ГЛЕДНА ТОЧКА БИ БИЛО АБСОЛЮТНО ПОГРЕШНО ДА ЗАЩИТАВАМЕ С ЦЕНАТА НА ЧОВЕШКИ ЖИВОТ, КОЯТО И ДА Е КАУЗА, ЗАЩОТО ТЯ НЕ Е ОКОНЧАТЕЛНА И ПОДЛЕЖИ НА ПРОМЯНА.

В ТОЗИ СЛУЧАЙ, ВСЕКИ ЧОВЕК, КОЙТО ТВЪРДИ, ЧЕ ПРЕДСТАВЯ ОКОНЧАТЕЛНАТА ИСТИНА Е ВИД ЛЪЖЕЦ.

КАК МОЖЕ ДА СЕ ОПРЕДЕЛИ ОКОНЧАТЕЛНАТА ИСТИНА И ИМА ЛИ ИЗОБЩО ТАКАВА? КОИ СА НАЧИНИТЕ ЗА ДОКАЗВАНЕТО Й?

МОЖЕ БИ, ТОВА СЪЩО БИ БИЛО ПОРЕДНАТА ХИПОТЕЗА!!!

11ч., 11.01.2004г.

София

Кристалната решетка

Lapis Arx – Krystallus

Кристалната решетка

09.10.2008г.

Какво е Кристална решетка – това е първия въпрос, на който трябва да си отговорим преди да се втурнем да изучаваме различните и проявления. За да разберем смисъла на всички останали, трябва да опознаем първата форма – първообраза и характеристиките, които го определят като еталон.

И така, какво е Кристална решетка!? Веднага ни идва готовия отговор – основна структурна единица или отличителна характеристика на кристалите, но какво се крие зад всичко това и как се получава така, че три пресечени чертички имат такава невероятна мощ?

Нека се заровим първо в историята. Координатната система, с която се онагледява кристалната решетка е формулирана за първи път от Рене Декарт и в Геометрията се нарича Декартова система. Чрез нея се определят разстоянията на телата в пространството спрямо центъра, който се превръща в център на симетрия, а осите – в оси на симетрия. Съответно спрямо центъра се определят и положителната и отрицателната посока на симетрията. При Кристалната решетка имаме тримерна декартова система, тъй като тя обхваща и трите пространствени равнини.

Любопитно е, че век преди Декарт Леонардо да Винчи е изобразил ос на симетрия под Витрувианския човек. Освен това в ръкописите му, групирани под името “Атлантически кодекс”, са изобразени фигури, които изцяло отговарят на “Декартовата” формулировка.

Е, това явно не са сериозни доказателства за “учените”, които определят познанията на художника в областта на математиката като посредствени. За мен обаче е сигурно, че Декарт е познавал  разработките на да Винчи, тъй като и в други трудове буквално е цитирал понятия на Леонардо. Гениалността на художника се изразява най-вече чрез една проста наглед фигура, която трансформира с едно завъртане простата Кристална решетка със 7 центъра в нейния най-съвършен вариант с 13 центъра.

Но не само Леонардо и Декарт са се вълнували от тези пространствени модели. Още в древността Платон е дефинирал Идеалните твърди тела – тетраедър, куб, октаедър, икозаедър и пентадодекаедър. Всички те се структурират от Кристалната решетка и вписват в нея. Упражнението с Куба на Метатрон ни го доказа по убедителен начин.

Това обаче все още не е отговор на въпроса ни. Това са само примери, каквито можем да открием в свещената геометрия и религиозната символика на Далечния, Средния и Близкия Изток, Южна и Северна Америка и къде ли още не... Далече преди ниуката да я формулира Кристалната решетка е присъствала под различни форми в цялата ни история.

В момента Кристалната решетка най-директно се използва в Минералогията под наименованието Сингония – система за определяне на симетрията в структурата на кристалите.

Интересно от наша гледна точка е, че всеки клас на симетрия има точно 7 вида. Октаедърът (нашата Кристална решетка) се намира в Средната сингония, а във Висшата една от най-сложните и близки да съвършенството форми е хексаоктаедърът – факт, който си заслужава по-особено внимание и ще бъде обект на отделна разработка.

Всички знаем, че кристалите са най-твърдите твърди тела, че слънчевата система има стабилност, която се изчислява от астрофизиците на 10 на 27-ма степен, че атомът се държи от сили, които при разделянето си освобождават огромна енергия, но кое е общото между всичко изброено… ами, време е за отговор – Кристалната решетка, която дава баланса на изграждащите я елементи спрямо центъра – ядрото. Колкото по-съвършен е този баланс, толкова по-хармонична е системата и стабилността и може да надхвърли многократно 10 на 27-ма степен и да се превърне в перпетум мобиле – вечния двигател. Вселената доказва това твърдение със съществуването си!

Един от основните градивни елементи на Вселената е Водата. Тя е определящ елемент и за живота на нашата планета. Водата е един от безспорните примери за кристална структура. Изследванията на японския учен Масару Емото по брилянтен начин показват изключителните реакции на водата към енергийно въздейсвие чрез слово, музика и визия.

А ако се замислим, че всяка наша клетка реагира по същия начин.

А ако се замислим, че ние – хората сме изградени изцяло на принципа на кристалната решетка, мисля че не ни остава нищо друго освен да се опитаме да я балансираме максимално.

А това е възможно само ако я опознаем и овладеем!

Можем поне да пробваме!

Интересно е!!!