Елхата на Светлината

Посоките на Вселената

08.03.2011 г.

От няколко години
ме занимава въпросът с посоките на Кристалната решетка на Земята.
Опитвах се с помощта на планети и астрономия, елементи и посоки на света, цветове и нумерология... Все някъде веригата на мисълта се късаше...

В началото на тази година, малко по малко, информацията започна да се подрежда в съзнанието ми и сега ще се опитам да я сглобя в нейната последователност.

Какво знаем за Земята:
Ядрото се върти в посока  обратна на часовниковата.
Защо??? Ключов въпрос!
Защото Слънцето се върти в тази посока и като Ядро на системата – определя посоката на завихряне на диска, в който са разположени планетите. Всички планети в слънчевата система се въртят в тази посока, с изключение на Венера. Неслучайно това е единствената планета с женско име. За нея се предполага, че е обърнала посоката си на въртене вследствие на сблъсък с друго космическо тяло. Поради тази причина, този факт не променя принципа, че обектите в една система приемат посоката на въртене на Ядрото.

Защо Слънцето се върти в тази посока?
То е в периферията на галактическия диск, разположен около Халото (централната сфера на галактиката). Дискът на Млечния път също е завихрен в посока обратна на часовниковата. Това вече налага правило и модел, който абсолютно потвърждава познанията ни за движението на енергията в Кристалната решетка и за фракталността на Вселената.

Какво се получава, когато сглобим информацията:
Земята се върти обратно на часовника. Въздействат и две основни сили – завихрянето на слънчевата енергия и завихрянето на галактическата енергия. Процесите в живото ядро на планетата създават и собствената тяга за въртенето на планетата. Взаимодействието на тези сили оформя нова Сила – Магнитното поле на Земята. То като портокал обгръща  планетата и оста му се припокрива с основната ос на Кристалната решетка на Аврида. Както в нея енергията навлиза в оста през долния център преминава през Ядрото и отива в горния център, така и магнитното поле се събира в магнитния северен полюс, преминава през ядрото и достига до южния магнитен полюс, от който се разпръсква във формата на сфера. Така се налага изводът, че Магнитната ос е основната ос в Кристалната решетка на Земята.
Как да проверим това твърдение?
Ако двете оси съвпадат, то следва, че Северният полюс на Земята е Долу, а Южният е Горе. 

Дали има нещо, което да потвърждава тази хипотеза??!

Земната кора е в по-големия си процент Вода + по-малка част твърда материя. Цялата планета е в състояние на непрекъснато въртене! Когато в една чаша завъртим вода с твърди частици, флуидът заема горната част на системата, а твърдите частици – долната. При засилване на скоростта е възможно известно количество от твърдите частици да се вдигнат по-нагоре, но при всички случай по-голямата маса остава в основата.
Нека погледнем глобуса!
Ако го обърнем така, както определихме: Северният полюс – долу, а Южният – горе, виждаме абсолютно същото – континентите са струпани долу,
а по-голямата част на световния океан е горе!

При зачестилите тази година земни трусове, се натъкнах и на още едно категорично потвърждение на хипотезата. В научните среди е известно, че континенталната плоча на Африка упражнява постоянен натиск върху Европа. Това е част от причините за възникване на напрежение в земните пластове и освобождаването му под формата на земетресения в региона на Средиземноморието. Как най-логично се упражнява натиск – когато нещо тежко (Африка) е отгоре и притиска това, което е отдолу (Европа).

Изглежда, че намерихме доказателства за посоките на Земята – кое е горе и кое е долу.  Ако използваме фракталната теория, можем да приемем, че така е позиционирана и Слънчевата система, и галактиката Млечния път, и Вселената...

Ако хипотезата ми се окаже вярна, означава, че досега сме възприемали нашата Земя наобратно... А дали само планетата?

 Това повдига твърде много въпроси...

19.09.2012 г.