GENESIS SPIRITUS SOLARIS

Lavrados Albus Floralis

24.08.2015.

Бял божур (Paeonia lactiflora)

Пясъчна лилия (PANCRATIUM MARITIMUM)

Еделвайс (Leontopodium)

Лале (Tulipa)

Водна лилия (Nymphaea)

Карамфил (Dianthus)

Хризантема (Chrysanthemum)

Роза (rosa)

Магарешки бодил (ONOPORDUM ACANTHIUM)

24.08.2018

Globulion

Глобулионът е ясен като енергиен принцип,

но е важно да се осъзнае, че ние сме носители на този принцип.

Това не е само физика и математика, а действащ енергиен, 

психо-физичен  и времеви модел.

Човешката Еволюция -
духовната ни еволюция, 

като индивиди е изградена на този Принцип –

Глобулиона. 

Всеки пореден живот ние натрупваме информация и опитности. 

Когато напуснем физическото си тяло, ние отнасяме паметта за съществените неща със себе си. Така завършваме един голям цикъл и духовната ни сфера се превръща в Ядро – 

носител на определен потенциал – информационен, интелектуален и практически.

Това е нашата база при следващото ни прераждане –

Ядрото от натрупаната информация започва да се развива на следващо ниво.

Така ние не започваме от нулата, а от там до където сме стигнали.

Разбира се, ако на долните нива,
които са част от Ядрото на Духа, 

има закодирани грешки, то те ни пречат подсъзнателно
в новия живот като недостатъци.

За това,
трябва осъзнато да пренаредим кристалната решетка на Ядрото, 

откривайки и изчиствайки грешките. 

Не го ли направим,
то ние се самообричаме да се спъваме сами в себе си 

при всяка ситуация, която изисква решение чрез умения, 

които ние не сме овладяли.

Какъв е смисълът да продължаваме напред,

ако не сме отстранили грешките в Ядрото на Духа?
Как ще изградим Новото ниво, 

ако то е надграждане на дефектна база, основа, ядро?

Глобулионът ни показва,

как да осмислим живота си;

как да организираме собствената си Еволюция;

как да се превърнем в Творци на Самите Себе си!

Всеки наш живот е Глобулион!

Цялостното ни развитие в рамките на Всеки наш живот е Глобулион,

защото "първите 7" се превръщат в Ядро на юношеството ни; 

юношеството ни се превръща в Ядро на съзряването ни;

съзряването ни се превръща в Ядро на средната ни възраст,

а тя в Ядро на старостта ни...

Оказва се, че Всичко е Глобулион..?!

Оказва се, че Всички сме Глобулион..?!

7х7х7..!

Принципите на Съдбата

*

П

РИ

НЦИ

ПИ

ТЕ

 НА

 СЪДБАТА

***

СЪДБАТА БАВИ, НО НЕ ЗАБРАВЯ!

СЪДБАТА УЧИ, А НЕ НАКАЗВА!

СЪДБАТА ПРЕДЛАГА, НО НЕ НАЛАГА!

СЪДБАТА ОБИЧА СМЕЛИТЕ!

СЪДБАТА ВОДИ ВИЖДАЩИТЕ!

СЪДБАТА ДАРЯВА ДОБЛЕСТНИТЕ!

СЪДБАТА Е ЕДНАКВО СПРАВЕДЛИВА КЪМ ВСИЧКИ!!!

13.07.2011.

15.07.2011.

05.12.2021.

Елхата на Светлината

Посоките на Вселената

08.03.2011 г.

От няколко години
ме занимава въпросът с посоките на Кристалната решетка на Земята.
Опитвах се с помощта на планети и астрономия, елементи и посоки на света, цветове и нумерология... Все някъде веригата на мисълта се късаше...

В началото на тази година, малко по малко, информацията започна да се подрежда в съзнанието ми и сега ще се опитам да я сглобя в нейната последователност.

Какво знаем за Земята:
Ядрото се върти в посока  обратна на часовниковата.
Защо??? Ключов въпрос!
Защото Слънцето се върти в тази посока и като Ядро на системата – определя посоката на завихряне на диска, в който са разположени планетите. Всички планети в слънчевата система се въртят в тази посока, с изключение на Венера. Неслучайно това е единствената планета с женско име. За нея се предполага, че е обърнала посоката си на въртене вследствие на сблъсък с друго космическо тяло. Поради тази причина, този факт не променя принципа, че обектите в една система приемат посоката на въртене на Ядрото.

Защо Слънцето се върти в тази посока?
То е в периферията на галактическия диск, разположен около Халото (централната сфера на галактиката). Дискът на Млечния път също е завихрен в посока обратна на часовниковата. Това вече налага правило и модел, който абсолютно потвърждава познанията ни за движението на енергията в Кристалната решетка и за фракталността на Вселената.

Какво се получава, когато сглобим информацията:
Земята се върти обратно на часовника. Въздействат и две основни сили – завихрянето на слънчевата енергия и завихрянето на галактическата енергия. Процесите в живото ядро на планетата създават и собствената тяга за въртенето на планетата. Взаимодействието на тези сили оформя нова Сила – Магнитното поле на Земята. То като портокал обгръща  планетата и оста му се припокрива с основната ос на Кристалната решетка на Аврида. Както в нея енергията навлиза в оста през долния център преминава през Ядрото и отива в горния център, така и магнитното поле се събира в магнитния северен полюс, преминава през ядрото и достига до южния магнитен полюс, от който се разпръсква във формата на сфера. Така се налага изводът, че Магнитната ос е основната ос в Кристалната решетка на Земята.
Как да проверим това твърдение?
Ако двете оси съвпадат, то следва, че Северният полюс на Земята е Долу, а Южният е Горе. 

Дали има нещо, което да потвърждава тази хипотеза??!

Земната кора е в по-големия си процент Вода + по-малка част твърда материя. Цялата планета е в състояние на непрекъснато въртене! Когато в една чаша завъртим вода с твърди частици, флуидът заема горната част на системата, а твърдите частици – долната. При засилване на скоростта е възможно известно количество от твърдите частици да се вдигнат по-нагоре, но при всички случай по-голямата маса остава в основата.
Нека погледнем глобуса!
Ако го обърнем така, както определихме: Северният полюс – долу, а Южният – горе, виждаме абсолютно същото – континентите са струпани долу,
а по-голямата част на световния океан е горе!

При зачестилите тази година земни трусове, се натъкнах и на още едно категорично потвърждение на хипотезата. В научните среди е известно, че континенталната плоча на Африка упражнява постоянен натиск върху Европа. Това е част от причините за възникване на напрежение в земните пластове и освобождаването му под формата на земетресения в региона на Средиземноморието. Как най-логично се упражнява натиск – когато нещо тежко (Африка) е отгоре и притиска това, което е отдолу (Европа).

Изглежда, че намерихме доказателства за посоките на Земята – кое е горе и кое е долу.  Ако използваме фракталната теория, можем да приемем, че така е позиционирана и Слънчевата система, и галактиката Млечния път, и Вселената...

Ако хипотезата ми се окаже вярна, означава, че досега сме възприемали нашата Земя наобратно... А дали само планетата?

 Това повдига твърде много въпроси...

19.09.2012 г.

Рицарите на Светлината

РИЦАРИТЕ НА СВЕТЛИНАТА

28.02.2005 г.

Всяко утро ни дарява с милувката на Светлината. Всеки месец и година отмерват стъпките на това необяснимо чудо, даряващо живот на всяко живо същество на Земята. Без Светлината би било немислимо оцеляването на Слънчевия ни дом.

Тази животворна сила е символа, носещ най-позитивния заряд през вековете. Безброй са ученията, издигнали в култ Слънцето и алегоричните образи, с които е олицетворявана тази могъща сила на сътворението.

И така, век след век, епоха след епоха, са се раждали факлоносците, носещи Светлината на новото, непознатото, различното. Писаната история е съхранила спомена за мнозина Рицари на Светлината, а колко е имало преди тях, може би ще остане тайна и за следващите поколения. Важното е не колко са били, а какво са искали да ни кажат, защото сякаш Слънцето изгрява всеки път по еднакъв начин и дните в седмицата, и месеците в годините са същите, а животът ни става все по-различен, натоварен, динамичен, по новому интересен. И ние, уж вече знаем “всичко” за света около нас, а все се оказва, че втурвайки се в някаква посока, в трепета на изследователската страст сме загубили нещо ценно по пътя. И така, всяко време като че ли има нужда, освен от най-новите си революционни открития, и от преосмисляне на основните стойности, които до болка познаваме, а хилядолетия вече не сме се научили да прилагаме.

Такава е и ролята на Рицарите на Светлината – в поредната епоха да ни припомнят едни и същи постулати, но по нов начин, съобразен с изискванията на съвремието, защото всяко време си търси своите нови-стари герои и ценности.

По какво можем да ги познаем, поглеждайки назад в историята? По искрата, която разпалва пожари, изпепеляващи старите порядки, догми и канони. По това, че винаги носят ново измерение на свободата, към която човечеството се стреми през целия си еволюционен път. За съжаление, вървейки по него, най-често сами падаме в собствените си капани. Преобладаващи са примерите, в които, след като са развявани знамената на “Истинските ценности”, се е оказвало, че просто властта е намерила новата формула на Манипулацията. И тогава се появяват новите Рицари с новата формула на Свободата. И така до наши дни...

Ще си позволя да изброя някои от тези личности и общества, чиято Светлина е била толкова силна, че продължава да осветява и настоящето. Ще проследим само един лъч от този огромен маяк, очертаващ пътя на Тайното познание.

В далечното минало, между непрекъснатите сблъсъци на култове, религии и философски системи, в древен Египет изгрява ярката звезда на Хермес Трисмегист – “Писарят на боговете”. За него се знае твърде малко – някои изследователи го отнасят във времето на Мойсей.  Други  легенди разказват, че е наставник на Авраам. А може би изключителните стойности на херметизма просто ни заставят да го съпоставим с най-големите мъдреци на човешката раса. И дори твърденията, че “той е бил и е Великото централно Слънце на окултизма, чиито лъчи са осветили безброй учения, от тогава до днес” не са преувеличени, защото Седемте херметични принципа са наистина Универсален ключ към Тайното познание. Неговите съвременници го наричат “Майстор на Майсторите”, поколенията почитат паметта му стотици векове като “Извор на Мъдростта”, “Великият Велик”, “Най-Великият”, “Трисмегист” – трижди величав. Египтяните го обожествяват под името Тот, а по-късно древна Гърция също го приема между боговете си, наричайки го “Хермес, богът на Мъдростта”. Учението му е тайно и грижливо е предавано на малцина Посветени, които да пазят жив Пламъка и да не позволяват Светлината му да изгасне. И сега терминът “херметичен” е синоним на тайна, запечатана така, че нищо да не може да излезе. В “Кибалион” един от малкото запазени литературни източници на херметизма е записано: “Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането”. Най-голямото признание обаче не са величаещите имена и божествения етикет, а факта, че за тези, които имат очи да го видят, херметизмът продължава да свети със собствена Светлина и днес.

Един от най-талантливите ученици на египетските Посветени, пренесъл Светлината на познанието по нашите земи е Орфей. Изучил тайните на древните мистерии, той не само ги овладява, а им придава нова форма. Познат като най-омайния музикант на всички времена, Орфей е и поет, лечител, предсказател и философ. И наистина, какви ли умения е притежавал този митичен аргонафт, как ли е претворил седемте херметични принципа чрез седемте ноти и струните на арфата си, за да усмирява природата и зверовете, за да заплени една от  горските нимфи и да умилостиви дори боговете на подземното царство. Дали ще разберем някога, какво точно се крие зад тези легенди – път на орфическо посвещение, изграден от символични препятствия или просто една красива легенда? Краят на историята поне не е загадка, защото ритуалното разчленяване на Орфей от вакханките отново ни връща към “извора”– египетските мистерии, мита за Озирис, владетеля на подземния свят и баща на Хор – крилатото слънце. 

Ярката Светлина осветява пътя и на българите превърнали красивите тракийски земи в своя родина и осветили древните орфееви капища с култа към Тангра. Интересното е, че в момента, в който хода на историята се опитва да откъсне българите от силата на този соларен култ се появява като алтернатива на нововъведеното християнство – Богомилството. Знакът на богомилите също е Слънце, в което са вписани две пресичащи се елипси. Това не е случайно, защото те също са били Рицари на Светлината. И въпреки, че тяхното учение умишлено се пренебрегва в учебниците по история, фактите красноречиво говорят, че за по-малко от 30 години след възникването си в България, богомилски общинарии има вече в цяла Европа, Мала Азия и др. много по-далечни земи. Силата на тяхното познание ражда нов подем на мисълта и стремежа към осъществяване на вечните идеали. 

Едва ли е съвпадение, че точно в този момент се основава Орденът на Тамплиерите, който използва същата символика в изобразяването на равнораменния кръст – получен също на соларен принцип. Така, както богомилите тръгват на запад, за да пръснат Светлината, така Тамплиерите идват на изток, за да открият източниците на тази Светлина. И изглежда ги намират, защото в следващите три века се превръщат в най-мощната транснационална организация в западна Европа, владееща богатства и тайни, предизвикали завистта на не една коронована глава.

Бихме могли дълго да изброяваме имената на Рицарите на Светлината. За  всеки от тях могат да се изпишат огромни трудове, въпреки че за повечето писаната история ни представя само това, което не пречи на съвременните “светулки” да налагат и поддържат актуални системите и структурите си на управление.

Свидетели сме, как в последните години все по-често се появяват нови “рицари” претендиращи, че носят Светлината на познанието. За съжаление, до сега все се оказва, че те много бързо преминават към гилдията на “търговците на Илюзии” и предсказанията на пророците, че в сегашната епоха, ще се появи ново учение, което ще се превърне в път за обединяване на народите и религите, се оказват отложени за неопределеното бъдеще.

Нищо друго не ни остава, освен да продължим да чакаме тази нова Ера в еволюцията на човечеството и да се надяваме, че този път Светлината ще огрее с майчина топлота и ласка, а не с огъня на изпепеляващите пожари.

А кои ли ще са новите Рицари на Светлината?