петък, 25 май 2012 г.

Рицарите на Светлината


РИЦАРИТЕ НА СВЕТЛИНАТА
28.02.2005 г.

Всяко утро ни дарява с милувката на Светлината. Всеки месец и година отмерват стъпките на това необяснимо чудо, даряващо живот на всяко живо същество на Земята. Без Светлината би било немислимо оцеляването на Слънчевия ни дом.
Тази животворна сила е символа, носещ най-позитивния заряд през вековете. Безброй са ученията, издигнали в култ Слънцето и алегоричните образи, с които е олицетворявана тази могъща сила на сътворението.
И така, век след век, епоха след епоха, са се раждали факлоносците, носещи Светлината на новото, непознатото, различното. Писаната история е съхранила спомена за мнозина Рицари на Светлината, а колко е имало преди тях, може би ще остане тайна и за следващите поколения. Важното е не колко са били, а какво са искали да ни кажат, защото сякаш Слънцето изгрява всеки път по еднакъв начин и дните в седмицата, и месеците в годините са същите, а животът ни става все по-различен, натоварен, динамичен, по новому интересен. И ние, уж вече знаем “всичко” за света около нас, а все се оказва, че втурвайки се в някаква посока, в трепета на изследователската страст сме загубили нещо ценно по пътя. И така, всяко време като че ли има нужда, освен от най-новите си революционни открития, и от преосмисляне на основните стойности, които до болка познаваме, а хилядолетия вече не сме се научили да прилагаме.
Такава е и ролята на Рицарите на Светлината – в поредната епоха да ни припомнят едни и същи постулати, но по нов начин, съобразен с изискванията на съвремието, защото всяко време си търси своите нови-стари герои и ценности.
По какво можем да ги познаем, поглеждайки назад в историята? По искрата, която разпалва пожари, изпепеляващи старите порядки, догми и канони. По това, че винаги носят ново измерение на свободата, към която човечеството се стреми през целия си еволюционен път. За съжаление, вървейки по него, най-често сами падаме в собствените си капани. Преобладаващи са примерите, в които, след като са развявани знамената на “Истинските ценности”, се е оказвало, че просто властта е намерила новата формула на Манипулацията. И тогава се появяват новите Рицари с новата формула на Свободата. И така до наши дни...
Ще си позволя да изброя някои от тези личности и общества, чиято Светлина е била толкова силна, че продължава да осветява и настоящето. Ще проследим само един лъч от този огромен маяк, очертаващ пътя на Тайното познание.
В далечното минало, между непрекъснатите сблъсъци на култове, религии и философски системи, в древен Египет изгрява ярката звезда на Хермес Трисмегист – “Писарят на боговете”. За него се знае твърде малко – някои изследователи го отнасят във времето на Мойсей.  Други  легенди разказват, че е наставник на Авраам. А може би изключителните стойности на херметизма просто ни заставят да го съпоставим с най-големите мъдреци на човешката раса. И дори твърденията, че “той е бил и е Великото централно Слънце на окултизма, чиито лъчи са осветили безброй учения, от тогава до днес” не са преувеличени, защото Седемте херметични принципа са наистина Универсален ключ към Тайното познание. Неговите съвременници го наричат “Майстор на Майсторите”, поколенията почитат паметта му стотици векове като “Извор на Мъдростта”, “Великият Велик”, “Най-Великият”, “Трисмегист” – трижди величав. Египтяните го обожествяват под името Тот, а по-късно древна Гърция също го приема между боговете си, наричайки го “Хермес, богът на Мъдростта”. Учението му е тайно и грижливо е предавано на малцина Посветени, които да пазят жив Пламъка и да не позволяват Светлината му да изгасне. И сега терминът “херметичен” е синоним на тайна, запечатана така, че нищо да не може да излезе. В “Кибалион” един от малкото запазени литературни източници на херметизма е записано: “Устните на Мъдростта са затворени, освен за ушите на Разбирането”. Най-голямото признание обаче не са величаещите имена и божествения етикет, а факта, че за тези, които имат очи да го видят, херметизмът продължава да свети със собствена Светлина и днес.
Един от най-талантливите ученици на египетските Посветени, пренесъл Светлината на познанието по нашите земи е Орфей. Изучил тайните на древните мистерии, той не само ги овладява, а им придава нова форма. Познат като най-омайния музикант на всички времена, Орфей е и поет, лечител, предсказател и философ. И наистина, какви ли умения е притежавал този митичен аргонафт, как ли е претворил седемте херметични принципа чрез седемте ноти и струните на арфата си, за да усмирява природата и зверовете, за да заплени една от  горските нимфи и да умилостиви дори боговете на подземното царство. Дали ще разберем някога, какво точно се крие зад тези легенди – път на орфическо посвещение, изграден от символични препятствия или просто една красива легенда? Краят на историята поне не е загадка, защото ритуалното разчленяване на Орфей от вакханките отново ни връща към “извора”– египетските мистерии, мита за Озирис, владетеля на подземния свят и баща на Хор – крилатото слънце. 
Ярката Светлина осветява пътя и на българите превърнали красивите тракийски земи в своя родина и осветили древните орфееви капища с култа към Тангра. Интересното е, че в момента, в който хода на историята се опитва да откъсне българите от силата на този соларен култ се появява като алтернатива на нововъведеното християнство – Богомилството. Знакът на богомилите също е Слънце, в което са вписани две пресичащи се елипси. Това не е случайно, защото те също са били Рицари на Светлината. И въпреки, че тяхното учение умишлено се пренебрегва в учебниците по история, фактите красноречиво говорят, че за по-малко от 30 години след възникването си в България, богомилски общинарии има вече в цяла Европа, Мала Азия и др. много по-далечни земи. Силата на тяхното познание ражда нов подем на мисълта и стремежа към осъществяване на вечните идеали. 
Едва ли е съвпадение, че точно в този момент се основава Орденът на Тамплиерите, който използва същата символика в изобразяването на равнораменния кръст – получен също на соларен принцип. Така, както богомилите тръгват на запад, за да пръснат Светлината, така Тамплиерите идват на изток, за да открият източниците на тази Светлина. И изглежда ги намират, защото в следващите три века се превръщат в най-мощната транснационална организация в западна Европа, владееща богатства и тайни, предизвикали завистта на не една коронована глава.
Бихме могли дълго да изброяваме имената на Рицарите на Светлината. За  всеки от тях могат да се изпишат огромни трудове, въпреки че за повечето писаната история ни представя само това, което не пречи на съвременните “светулки” да налагат и поддържат актуални системите и структурите си на управление.
Свидетели сме, как в последните години все по-често се появяват нови “рицари” претендиращи, че носят Светлината на познанието. За съжаление, до сега все се оказва, че те много бързо преминават към гилдията на “търговците на Илюзии” и предсказанията на пророците, че в сегашната епоха, ще се появи ново учение, което ще се превърне в път за обединяване на народите и религите, се оказват отложени за неопределеното бъдеще.
Нищо друго не ни остава, освен да продължим да чакаме тази нова Ера в еволюцията на човечеството и да се надяваме, че този път Светлината ще огрее с майчина топлота и ласка, а не с огъня на изпепеляващите пожари.
А кои ли ще са новите Рицари на Светлината?

Няма коментари:

Публикуване на коментар