четвъртък, 1 септември 2011 г.

Кристалната решетка


Lapis Arx – Krystallus
Кристалната решетка
09.10.2008г.

Какво е Кристална решетка – това е първия въпрос, на който трябва да си отговорим преди да се втурнем да изучаваме различните и проявления. За да разберем смисъла на всички останали, трябва да опознаем първата форма – първообраза и характеристиките, които го определят като еталон.
И така, какво е Кристална решетка!? Веднага ни идва готовия отговор – основна структурна единица или отличителна характеристика на кристалите, но какво се крие зад всичко това и как се получава така, че три пресечени чертички имат такава невероятна мощ?
Нека се заровим първо в историята. Координатната система, с която се онагледява кристалната решетка е формулирана за първи път от Рене Декарт и в Геометрията се нарича Декартова система. Чрез нея се определят разстоянията на телата в пространството спрямо центъра, който се превръща в център на симетрия, а осите – в оси на симетрия. Съответно спрямо центъра се определят и положителната и отрицателната посока на симетрията. При Кристалната решетка имаме тримерна декартова система, тъй като тя обхваща и трите пространствени равнини.
Любопитно е, че век преди Декарт Леонардо да Винчи е изобразил ос на симетрия под Витрувианския човек. Освен това в ръкописите му, групирани под името “Атлантически кодекс”, са изобразени фигури, които изцяло отговарят на “Декартовата” формулировка.
Е, това явно не са сериозни доказателства за “учените”, които определят познанията на художника в областта на математиката като посредствени. За мен обаче е сигурно, че Декарт е познавал  разработките на да Винчи, тъй като и в други трудове буквално е цитирал понятия на Леонардо. Гениалността на художника се изразява най-вече чрез една проста наглед фигура, която трансформира с едно завъртане простата Кристална решетка със 7 центъра в нейния най-съвършен вариант с 13 центъра.
Но не само Леонардо и Декарт са се вълнували от тези пространствени модели. Още в древността Платон е дефинирал Идеалните твърди тела – тетраедър, куб, октаедър, икозаедър и пентадодекаедър. Всички те се структурират от Кристалната решетка и вписват в нея. Упражнението с Куба на Метатрон ни го доказа по убедителен начин.
Това обаче все още не е отговор на въпроса ни. Това са само примери, каквито можем да открием в свещената геометрия и религиозната символика на Далечния, Средния и Близкия Изток, Южна и Северна Америка и къде ли още не... Далече преди ниуката да я формулира Кристалната решетка е присъствала под различни форми в цялата ни история.
В момента Кристалната решетка най-директно се използва в Минералогията под наименованието Сингония – система за определяне на симетрията в структурата на кристалите.
Интересно от наша гледна точка е, че всеки клас на симетрия има точно 7 вида. Октаедърът (нашата Кристална решетка) се намира в Средната сингония, а във Висшата една от най-сложните и близки да съвършенството форми е хексаоктаедърът – факт, който си заслужава по-особено внимание и ще бъде обект на отделна разработка.
Всички знаем, че кристалите са най-твърдите твърди тела, че слънчевата система има стабилност, която се изчислява от астрофизиците на 10 на 27-ма степен, че атомът се държи от сили, които при разделянето си освобождават огромна енергия, но кое е общото между всичко изброено… ами, време е за отговор – Кристалната решетка, която дава баланса на изграждащите я елементи спрямо центъра – ядрото. Колкото по-съвършен е този баланс, толкова по-хармонична е системата и стабилността и може да надхвърли многократно 10 на 27-ма степен и да се превърне в перпетум мобиле – вечния двигател. Вселената доказва това твърдение със съществуването си!
Един от основните градивни елементи на Вселената е Водата. Тя е определящ елемент и за живота на нашата планета. Водата е един от безспорните примери за кристална структура. Изследванията на японския учен Масару Емото по брилянтен начин показват изключителните реакции на водата към енергийно въздейсвие чрез слово, музика и визия.
А ако се замислим, че всяка наша клетка реагира по същия начин.
А ако се замислим, че ние – хората сме изградени изцяло на принципа на кристалната решетка, мисля че не ни остава нищо друго освен да се опитаме да я балансираме максимално.
А това е възможно само ако я опознаем и овладеем!
Можем поне да пробваме!
Интересно е!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар