сряда, 7 септември 2011 г.

Прераждането

“И не е било време , когато да не съм съществувал ,
нито някой от нас ще престане да съществува !”-
Казал КРИШНА на най-верния си ученик Арджуна.

ПРЕРАЖДАНЕТО

Каква е нашата мисия на този свят? Животът свършва ли със смъртта? Ако има живот след смъртта – какъв е той и ЗАЩО знаем толкова малко за него ??? Това са въпроси, които са вълнували всеки от нас и в същото време парадоксалното е, че отговорите винаги са били около нас, но ние не сме ги виждали или не сме се замисляли върху тях и като бавно развиващи се деца пак сме се връщали в първи клас.
Няма епоха от развитието на човечеството, в която да не е възкръсвало като Феникс Учението за Прераждането.
Няма епоха от развитието на човечеството, в която да не се е раждал Велик учител.
Няма Велик учител, който да не се е опитал чрез своя разум и слово да обясни на “неукото” човечество, че той - Човекът е част от Великия кръговрат на енергията в пространството; че е част от Бога и негово съвършенно творение, но и че за да достигне своето съвърщенство, всеки трябва да направи Своя избор в Гетсиманската градина и да извърви Своя път до Голгота. Разбира се, от дълбините на времето всеки Учител го е пресъздал по своя начин: кой с думи толкова прости, че са звучали ужасно сложно; кой с алегории и притчи.
Ще се опитам и аз да поразсъждавам над този крайъгълен камък в духовното развитие на човечеството. Поставям това условие, защото следващите ми думи са по-скоро изречени мисли, от колкото опити за откриване на закони и извеждане на аксиоми.
Не мога да не започна с едно от най-древните учения - Херметизма. В египетската хронология на Манетон епохата, в която Хермес дава посвещение на Египет е наречена Царство на боговете. Това е времето, когато Великите посветени са били обожествени, за да се превърнат в мит, религия и учение за посветени. Още тогава Хермес разкрива творческата сила на светлината, като най-финна енергия, която слизайки през седемте пласта на развитие достига до най-плътната – физическата материя. Тезата за триединството е основополагаща за цялото следващо развитие на човечеството и се превръща в символ на неговото учение и определя името с което остава  в историята на езотеричните школи – Хермес Трисмегист(Триждивеличав). Всичко, което той учи се концентрира в идеята за безсмъртието на човешкия дух и неговото слизане в материалното тяло. Всяко следващо прераждане дава възможност за натрупване на нови познания в пътя на триединния Човек към безсмъртието. Така всеки от нас има шанс да постигне собствената си еволюция и сам изгражда своята “Стълба към небето”. Тази идея е основа и на ритуалите за посвещение в древен Египед. Там ще срещнем и двата стълба; и изпитанията с мълчание и тъмнина, огън и вода, с пълзене в тесни коридори, с мнимата смърт, след която следва възкресението – пробуждане за нов живот; и страховитите слова на жреца още преди влизането в храма: “Който се докосне до нашата наука, рискува живота си. Слабите умират, силните стават безсмъртни!”. Така Хермес пръв дава идеята за смъртта като път на знание, с което да освободи човека от страха от отвъдното, защото “ако човек няма съзнанието, че е безсмъртен, винаги ще живее със страха за своята мимолетност”.
Това са основни принципи, които присъстват във всички следващи учения, като всеки нов Велик учител ги вижда и предава по свой начин и не бих казал, че ги доразвива, а по-скоро ги диференцира и въпреки че продължават да носят истиността на сакралната информация, започват да губят своята единност и да се противопоставят едно на друго.

-2-
Така Орфей открива, че познанието звучи като музика...; Кришна, че музиката и любовта са пътят към съвършенство; Буда намира средния път, а Питагор, че всичко е енергия със своя числена стойност; Платон твърди, че в основата е идеята, а Мойсей разпознава истинния бог, когото Мохамед кръщава Аллах и така до наши дни  ...
Векове наред слушаме една и съща приказка и всички разказвачи се опитват да ни обяснят едно и също, че духа е безсмъртен и се въплатява във физическо тяло, за да трупа енергия във формата на познание, а ние продължаваме да се шокираме когато Едгар Кейси изпада в транс и включвайки се в космичното информационно поле - Акашиевите записи, ни връща в предишните животи - чак до Атлантида; когато Карлос Кастанеда ни разказва за хората от светлина; и когато четем за космичните Учители на Ели Логинова, които по достъпен за нас начин се опитват да ни обрисуват латералното пространство, в което пребивават душите и като на наистина невменяеми да обяснят, че всъщност време няма и в Космоса съществуват едновременно минало, настояще и бъдеще. А ние гледаме “Матрицата” и си казваме: “Гледаи какви фантасмагории измислят вече”, забравяйки че същата фраза сигурно е използвана когато Жул Верн е писал за подводници, пътуване до Луната и т.н., а да не се връщаме още по-назад във времето,  когато за много по-малко са горяли на клада...
А това ме подсеща, че най-големият противник на идеята за прераждането е християнската църква - и то Православната. Наистина огромна е заслугата на византийския император Юстиниян и неговата съпруга Теодора, които използват цялата си власт, за да манипулират свикването на V-тия Вселенски събор, на който да се отрекат вдъхновените от Платон трудове на Ориген и да се премахнат от Евангелията всички пасажи потвърждаващи по безспорен начин прераждането. Разбираема е амбицията на коронованите глави - прераждането да се заличи от свещените книги, защото то е основано на закона за “причината и следствието” и неговото съществуване нарушава спокойния сън на василевсите, доказвайки, че извратения начин на живот във византийския двор и неистовото желание за власт и запазването й с най-брутални средства ще бъдат изкупени в следващия живот. Самозабравили се от властта, с която са разполагали, единственото, което са измислили е било - кощунствено да се унищожат всички свидетелства в християнските книги за прераждането на душите. Това послушно е било изпълнено от “Светите Отци” и въпреки, че са минали вече векове и историята отдавна е доказала престъпните деяния на Юстиниян и Теодора, никой от вселенските патриарси и др.божии намесници не се е сетил да поправи тази несправедливост. Защо ли ??? Смешно е да си мислим, че не се пазят оригиналите - може би това са скритите книги провокирали Умберто Еко да напише  “Името на розата”. Но „нищо ново под слънцето”! Самият Иисус казва в Коптското Евангилие на Юда Тома Близнака: ”Фарисеите и книжовниците са получили ключовете на знанието и са ги скрили. Те не са влезли и не са позволили на тези, които са искали да влязат.”
Да! Гносисът винаги е бил опасен за всяка религия, а познанието за прераждането е още по–опасно, защото влияе върху всички установени социални, политически и духовни порядки и е мощен лост, определящ начина на живот и поведение на всички хора на Земята. Ще се спра само на няколко примера, които съм убеден, че ще провокират всеки да открие поне още толкова.
Осъзнаването, че този живот не е единствения и смъртта е почивка, а не окончателен  финал на съществуването на индивида, променя изцяло отношението ни към съществуващите до сега принципи, моделиращи начина ни на мислене и поведение. Свободата на духа придобива съвсем нов, конкретен смисъл и разширява границите на творчеството до наистина космични мащаби.
-3-
Преодоляването на страха от смъртта разрушава грижливо селектираната представа за житието и битието на потомците на Адам и Ева и тотално обезсмисля деспотичните средства, с които Християнството - като институция упражнява властта си. За съжаление в някои други религии приемащи прераждането, липсата на страха от смъртта води до възможности за манипулации с изключително катастрофални последици. Да си припомним само 11 септември и пилотите “камикадзе”, които с гордост пожертваха не само собствения си живот, а и този на хиляди други човешки същества. Още по-зловещи са примерите, които ни е оставил Адолф Хитлер – личност, боравеща непрекъснато с окултните науки и все пак доказал, че използването само на тъмната страна в крайна сметка води до инволюция.
Друга също много сериозна система, управляваща до днес световните процеси, е правото за унаследяване на привилегии и власт. При положение, че основния носител на духовна информация няма нищо общо с генетичните белези предаващи се в рода – питам се: какво право има тогава потомъкът на властен род, да законодателства и разполага с душите на другите хора – някои, от които на много по-висок етап на развитие. Тези мои разсъждения напълно обясняват парадоксите, с които изобилства световната история: защо престолонаследник на велик владетел се оказва недостоен заместник или дете на гении - с доста посредствени заложби. След като биологичните признаци не са определящи, единственото приемущество се оказва средата, в която се възпитава и развива дадената личност. И точно това, според мен е една от тайните на масоните. Още в древността те са били наясно с факта, че и най-извисения дух може да се прероди в последния бедняк, както и че короната на главата не е гаранция за духовна зрялост. За това в масонството чирака може да е реално властваща политическа фигура, а калфи и майстори да са далеч по-ниски в социалната йерархия личности. Това е възможно, защото именно законът за прераждането обяснява принципа на реинкарнация - съобразно необходимостта от попълване на нови знания и поправяне на стари грешки по пътя към усъвршенстване на духа. Точно този процес определя и понятието “Карма”, което погледнато от тази гледна точка се оказва напълно зависимо от индивидуалната воля и свободата на личен избор. За това всички ключови ритуали за посвещение в масонството са носители на символиката на прераждането. Думите, с които се открива и закрива всяка работа в ордена “Свобода ! Равенство! Братство!” не са изтъркан демагогски лозунг, а изцяло наситена с гностичен смисъл езотерична фраза съдържаща: Свободата на духа и правото на личен избор на развитие; Равенството в еднаквата цел, причина и смисъл на пребиваването ни във физическо тяло и Братството - като единствената правилна етична фома на отношение към ближния. Три думи, а толкова много смисъл, скрит само за посветени.
Ако вникнем и разберем, това което ни е завещано като древно познание, ще прогледнем и за света и природата, сред които живеем. И тогава може би ще полетим като пеперуда към светлината! А не бива да забравяме, че преди да се превърне в символ на красотата и свободата, тя е била пълзяща гъсеница – консуматор и унищожител, после се е затворила в крепостта на какавидата, за да продължи скритото си развитие, за да дойде деня, в който да се прероди  в IMAGO – най- съвършената степен в еволюцията – свободата на волния полет на духа.

27.06.2002г.
___________________________________________________________________________
“Мъдрият не скърби нито за живите , нито за мъртвите !”- Кришна


Няма коментари:

Публикуване на коментар